протагор
[protɐˈgɔr]
протагор значение:
Какво е протагор? Древногръцки философ (около 490 – 420 пр.н.е.), смятан за първия и най-изтъкнат сред софистите. Известен е с максимата си: „Човекът е мярка за всички неща – на съществуващите, че съществуват, и на несъществуващите, че не съществуват“.
1. (философия) Древногръцки философ (около 490 – 420 пр.н.е.), смятан за първия и най-изтъкнат сред софистите. Известен е с максимата си: „Човекът е мярка за всички неща – на съществуващите, че съществуват, и на несъществуващите, че не съществуват“.
- Ударение
- Протаго'р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- Про-та-гор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на протагор
(философия)
- Учението на Протагор поставя основите на гносеологическия релативизъм.
- В диалога си Платон спори със възгледите на Протагор относно добродетелта.
Как се пише протагор
Грешни изписвания: Протагър, Протагур, прутагор, протъгор, протагур
Като собствено име се пише с главна буква. Ударението пада на последната сричка.
Етимология
Произход:Древногръцки
Оригинална дума:Πρωταγόρας
Името произлиза от древногръцкия философ Πρωταγόρας (Protagoras), съставено от корен, свързан с 'първи' (πρῶτος) и 'агора' (площад, събрание) или 'говоря публично' (ἀγορεύω). В българския език навлиза чрез културния обмен и изучаването на античната философия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- философията на Протагор
- диалогът „Протагор“
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
