Dumite-BG – онлайн речник за българския език

протестант

[protɛˈstant]
Ударение
протеста̀нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-тес-тант
Род
мъжки
Мн. число
протестанти
Докладвай грешка в описанието

Как се пише протестант

Грешни изписвания: протестан, протистант, прутестант, протестънт
Думата завършва на звучна съгласна група 'нт', която се проверява чрез формата за множествено число (протестанти).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:protestans
От латинското причастие protestans (протестиращ), свързано с протеста на лутеранските принцове през 1529 г. в Шпайер срещу решенията на Райхстага.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • френски протестант
  • вярващ протестант

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.