Dumite-BG – онлайн речник за българския език

протоколчик

[protoˈkɔlt͡ʃik]

протоколчик значение:

Какво е протоколчик? Служебно лице, което води протокол по време на заседание, събрание, разпит или друго официално събитие.

1. (администрация) Служебно лице, което води протокол по време на заседание, събрание, разпит или друго официално събитие.
Ударение
протоко̀лчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-то-кол-чик
Род
мъжки
Мн. число
протоколчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на протоколчик

(администрация)
  • Съдебният протоколчик записа показанията на свидетеля дума по дума.
  • На събранието беше избран нов протоколчик.

Синоними на протоколчик

Как се пише протоколчик

Грешни изписвания: протоколчиг, прутоколчик, протуколчик, протокулчик, протоколчйк
Думата завършва на наставката -чик. При проверка на звучността на крайната съгласна, формата за мн.ч. (протоколчици) показва, че звукът е к.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:protokollon
Образувана от думата „протокол“ (от гръцки protokollon – първи залепен лист) и наставката за деятел „-чик“, вероятно под руско влияние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съдебен протоколчик
  • главен протоколчик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.