прохриптя
[proxripˈtʲa]
прохриптя значение:
Какво е прохриптя? Издавам хриптящ звук за кратко.
1. (физиология/звук) Издавам хриптящ звук за кратко.
2. (комуникация) Изговарям нещо с дрезгав, хрипкав глас (поради болест, вълнение или умора).
- Ударение
- прохриптя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-хрип-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен/непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- прохриптявам
Примери за използване на прохриптя
(физиология/звук)
- Болният прохриптя тежко в съня си.
(комуникация)
- „Вода!“ – прохриптя раненият войник.
Антоними на прохриптя
Как се пише прохриптя
Грешни изписвания: прохрептя, про-хриптя, прухриптя, прохрйптя
Коренът се пише с и (хрип). Глаголът завършва на -я под ударение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хриптя
Представка 'про-' (извършване на действие, произнасяне) + 'хриптя'. 'Хриптя' е звукоподражателен глагол, свързан със звука от гърлото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прохриптя едва чуто
- гласът му прохриптя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
