Dumite-BG – онлайн речник за българския език

процвилване

[prot͡sˈvilvɐnɛ]
Ударение
процвѝлване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-цвил-ва-не
Род
среден
Мн. число
процвилвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Как се пише процвилване

Грешни изписвания: процвилвъне, пруцвилване, процвйлване
Пише се с и в корена (цвил) и а в суфикса.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цвиля
От 'процвилвам' (издавам звук на кон). Звукоподражателен произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • силно процвилване
  • жално процвилване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.