прочуя
[prot͡ʃuja]
прочуя значение:
Какво е прочуя? Разгласявам, правя известен някого или нещо.
1. (пряко (остаряло/рядко)) Разгласявам, правя известен някого или нещо.
2. (възвратно) (прочуя се) Ставам известен, придобивам слава (добра или лоша).
- Ударение
- прочу̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-чу-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- прочуя се
- Видова двойка
- прочувам
Примери за използване на прочуя
(пряко (остаряло/рядко))
- Неговите подвизи го прочуха из цялата страна.
(възвратно)
- Той се прочу като най-добрия майстор в околността.
- Градът се прочу с лековитите си извори.
Синоними на прочуя
Антоними на прочуя
Как се пише прочуя
Грешни изписвания: прочуйа, пручуя, прочоя
Глаголът е от II спрежение (прочуеш, прочуят). В 1 л. ед.ч. завършва на -я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чуя
Образуван от корена 'чуя' (чувам, слушам) с представка 'про-', означаваща разпространение на действието. Първоначалният смисъл е 'да се чуе за някого надалеч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прочуя се с...
- прочул се герой
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
