Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пръчка

[ˈprɤt͡ʃkɐ]

пръчка значение:

Какво е пръчка? Тънък и дълъг къс от дърво; откършен или отрязан тънък клон без листа.

1. (общо) Тънък и дълъг къс от дърво; откършен или отрязан тънък клон без листа.
2. (техника/бит) Предмет с продълговата форма, обикновено тънък и прав, направен от различни материали.
3. (разговорно) Бой, наказване с удар с пръчка.
4. (десен) Шарка във формата на успоредни прави линии; райе.
Ударение
пръ̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пръч-ка
Род
женски
Мн. число
пръчки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пръчка

(общо)
  • Той взе една суха пръчка и разрови жаравата.
  • Лозови пръчки.
(техника/бит)
  • Пръчка злато.
  • Купих си шоколадова пръчка.
(разговорно)
  • Детето яде пръчката, защото не слушаше.
(десен)
  • Тя си купи риза на пръчки.

Как се пише пръчка

Грешни изписвания: прачка
Коренната гласна е 'ъ' (от старобългарски ъ), проверка не може да се направи с ударение, думата е с правописен особеност.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прътъ
Умалителна форма на съществителното 'прът' (дълго и тънко дърво, клон).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лозова пръчка
  • вълшебна пръчка
  • риза на пръчки
Фразеологизми:
  • като с вълшебна пръчка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.