пубертетен
[pubɛrˈtɛtɛn]
пубертетен значение:
Какво е пубертетен? Който се отнася до пубертета – периода на полово съзряване.
1. (биология/медицина) Който се отнася до пубертета – периода на полово съзряване.
2. (преносно) Характерен за поведението на тийнейджър – емоционално нестабилен, бунтарски или неулегнал.
- Ударение
- пуберте'тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пу-бер-те-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пубертетни
Примери за използване на пубертетен
(биология/медицина)
- Пубертетният период е свързан с бурни хормонални промени.
- Появиха се типичните за възрастта пубертетни пъпки.
(преносно)
- Той проявяваше пубертетен инат, въпреки че беше на трийсет години.
- Тези пубертетни реакции изненадаха родителите му.
Синоними на пубертетен
Как се пише пубертетен
Грешни изписвания: пубертетин, пубертатен, побертетен
Прилагателното име завършва на -ен. При членуване се изпуска 'е'-то (пубертетния).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:pubertas
Произлиза от латинската дума 'pubertas' (възмъжаване, полова зрялост), преминала през западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пубертетна възраст
- пубертетно акне
- пубертетен глас
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
