пук
[puk]
пук значение:
Какво е пук? Кратък, сух и отчетлив звук, който се чува при пукане, счупване или удряне на твърд предмет.
1. (пряко) Кратък, сух и отчетлив звук, който се чува при пукане, счупване или удряне на твърд предмет.
2. (разговорно) Употребява се в идиоматични изрази за изразяване на инат, съпротива или нарочно действие против нечия воля.
3. (междуметие) Звукоподражание за означаване на внезапен звук или действие.
- Ударение
- пу̀к
- Част на речта
- съществително име, междуметие
- Сричкоделение
- пук
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пукове
Примери за използване на пук
(пряко)
- Чу се силен пук и стъклото се натроши.
- От камината се разнесе пук на горящо дърво.
(разговорно)
- Правя го на пук на всички.
(междуметие)
- И тогава – пук! – балонът се спука.
Как се пише пук
Когато се използва като съществително или в израза 'на пук' (разделно или слято 'напук' в зависимост от функцията), се пише с у.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражание
Звукоподражателен произход, имитиращ кратък, рязък звук от счупване или спукване.
Употреба
Фразеологизми:
- на пук
- на пук на враговете
- пук не ми пука
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
