пунически
[puˈnit͡ʃɛski]
пунически значение:
Какво е пунически? Свързан с Картаген или картагенците (пуните); отнасящ се до войните между Рим и Картаген.
1. (история) Свързан с Картаген или картагенците (пуните); отнасящ се до войните между Рим и Картаген.
2. (лингвистика) Отнасящ се до езика на древните картагенци (диалект на финикийския).
- Ударение
- пунѝчески
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пу-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пунически
Примери за използване на пунически
(история)
- Втората пуническа война е известна с похода на Ханибал през Алпите.
- Археолозите откриха останки от пуническо селище.
(лингвистика)
- Пуническият език е изчезнал след разрушаването на Картаген.
Синоними на пунически
Как се пише пунически
Грешни изписвания: понически, пунйчески, пуническй
Думата се пише с малка буква, освен когато е част от собствено име (напр. Пунически войни).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Punicus
От латинското Punicus, произлизащо от гръцкото Phoinix (финикиец). Римляните са наричали картагенците (които са от финикийски произход) 'пуни'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Пунически войни
- пунически език
Фразеологизми:
- пуническа вярност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
