пушене
[ˈpuʃɛnɛ]
- Ударение
- пу̀шене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пу-ше-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пушения (рядко)
- Вид
- несвършен
Как се пише пушене
Грешни изписвания: пушане, пушине, пошене
Думата е отглаголно съществително от глагола пуша (II спрежение). Окончанието за отглаголни съществителни е -ене (при глаголи от II и III спрежение) или -ане (при I спрежение, ако основната гласна е 'а'). Тук правилната форма е с -е-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пушити
Произлиза от старобългарския глагол 'пушити' (вдигам прах, димя), сродно със санскритското 'pupphusa' (бял дроб). В съвременния език се е специализирало основно за вдишване на дим от тютюневи изделия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пасивно пушене
- тютюнопушене
- зона за пушене
- пушене на лула
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
