пъдя
[ˈpɤdʲɐ]
пъдя значение:
Какво е пъдя? Насилствено карам някого или нещо да се махне, да напусне дадено място; гоня.
1. (пряко) Насилствено карам някого или нещо да се махне, да напусне дадено място; гоня.
2. (преносно) Старая се да премахна или отхвърля (мисли, чувства, съмнения).
- Ударение
- пъ̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пъ-дя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изпъдя
Форми на думата пъдя 52
- пъдят
- пъдете
- пъдеше
- пъдейки
- пъдел
- пъдела
- пъдели
- пъдело
- пъделия
- пъделата
- пъделите
- пъделият
- пъделото
- пъден
- пъдена
- пъдени
- пъдено
- пъдения
- пъдената
- пъдените
- пъденият
- пъденото
- пъдех
- пъдеха
- пъдехме
- пъдехте
- пъдещ
- пъдеща
- пъдещи
- пъдещо
- пъдещия
- пъдещата
- пъдещите
- пъдещият
- пъдещото
- пъди
- пъдим
- пъдиш
- пъдите
- пъдил
- пъдила
- пъдили
- пъдило
- пъдилия
- пъдилата
- пъдилите
- пъдилият
- пъдилото
- пъдих
- пъдиха
- пъдихме
- пъдихте
Примери за използване на пъдя
(пряко)
- Стопанинът пъдеше кокошките от градината.
- Не ме пъди, сам ще си тръгна.
(преносно)
- Той пъдеше лошите мисли от главата си, но те се връщаха.
- Пъдя скуката с четене на книги.
Антоними на пъдя
Как се пише пъдя
Грешни изписвания: пъда, падя
Думата се пише с я в края на формата за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. (аз пъдя, те пъдят).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*puditi
Произлиза от праславянската форма *puditi (плаша, гоня), която е каузатив на *pudъ (страх). Сродна със староиндийската дума punāti (чистя, отстранявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пъдя мухите
- пъдя мисли
- пъдя навън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.