пълновластен
[pɐlnovlastɛn]
пълновластен значение:
Какво е пълновластен? Който притежава цялата, неограничена власт или пълномощия за извършване на нещо.
1. (политика / право) Който притежава цялата, неограничена власт или пълномощия за извършване на нещо.
- Ударение
- пълновла̀стен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъл-но-влас-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пълновластни
Примери за използване на пълновластен
(политика / право)
- Монархът беше пълновластен господар на земите си.
- Тя бе назначена за пълновластен посланик на страната.
Синоними на пълновластен
Антоними на пълновластен
Как се пише пълновластен
Грешни изписвания: пълнувластен, пълно-властен, палновластен, пълновлъстен
Пише се слято като сложно прилагателно. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен / власт
Сложна дума от 'пълен' и 'власт', свързани с 'о'. Калка на международни термини като 'plenipotentiary'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълновластен господар
- извънреден и пълновластен посланик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
