пълногласие
[pɐl.noˈgla.si.ɛ]
пълногласие значение:
Какво е пълногласие? Фонетично явление в източнославянските езици (руски, украински, беларуски), при което се наблюдават съчетанията -оро-, -оло-, -ере-, -еле- между съгласни, съответстващи на южнославянските (вкл. български) -ра-, -ла-, -ре-, -ле-.
1. (езикознание) Фонетично явление в източнославянските езици (руски, украински, беларуски), при което се наблюдават съчетанията -оро-, -оло-, -ере-, -еле- между съгласни, съответстващи на южнославянските (вкл. български) -ра-, -ла-, -ре-, -ле-.
2. (музика) Хармонично звучене на много гласове; богатство на звука.
- Ударение
- пълногла̀сие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-гла-си-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на пълногласие
(езикознание)
- Пример за пълногласие е руската дума 'город', която съответства на българската 'град'.
- Явлението пълногласие разграничава източнославянската езикова група от южнославянската.
(музика)
- Хорът изпълни залата с тържествено пълногласие.
Антоними на пълногласие
Как се пише пълногласие
Грешни изписвания: пълно гласие, палногласие, пълнугласие, пълноглъсие, пълногласйе
Пише се слято като сложно съществително име.
Етимология
Произход:Български (терминологична калка)
Оригинална дума:пълно + гласие
Калка на руския лингвистичен термин 'полногласие'. Описва фонетично явление, характерно за източнославянските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- източнославянско пълногласие
- хорово пълногласие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
