пълнолетие
[pɐɫnoˈlɛtiɛ]
- Ударение
- пълнолѐтие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-ле-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Как се пише пълнолетие
Грешни изписвания: пълно летие, палнолетие, пълнулетие, пълнолетйе
Пише се слято. Втората съставка започва с л (от лета).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен + лета
Сложна дума, образувана от прилагателното 'пълен' (достигнал цялост) и старинната дума за години 'лета'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навършвам пълнолетие
- гражданско пълнолетие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
