Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пълнолуние

[pɐlnuˈluniɛ]

пълнолуние значение:

Какво е пълнолуние? Фаза на Луната, при която целият ѝ диск е осветен от Слънцето и се вижда като пълен кръг от Земята.

1. (астрономия) Фаза на Луната, при която целият ѝ диск е осветен от Слънцето и се вижда като пълен кръг от Земята.
Ударение
пълнолу̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-но-лу-ни-е
Род
среден
Мн. число
пълнолуния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълнолуние

(астрономия)
  • При пълнолуние приливите и отливите са най-силни.
  • В нощта на пълнолунието небето беше ясно и светло.

Антоними на пълнолуние

Как се пише пълнолуние

Грешни изписвания: пълно луние, палнолуние, пълнулуние, пълнолоние, пълнолунйе

Пише се слято, като сложна дума със съединителна гласна о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълна + луна
Сложна дума от 'пълна' и 'луна'. Вероятно калка на латинското plenilunium.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ярко пълнолуние
  • настъпва пълнолуние

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.