Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пълностоен

[pɐɫnoˈstɔjɛn]

пълностоен значение:

Какво е пълностоен? Който има пълна, висока стойност или качества; който отговаря на всички изисквания.

1. (общо) Който има пълна, висока стойност или качества; който отговаря на всички изисквания.
2. (хранене) За храна — който съдържа всички необходими за организма хранителни вещества в достатъчно количество.
Ударение
пълносто̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пъл-нос-то-ен
Род
мъжки
Мн. число
пълностойни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълностоен

(общо)
  • Трябва да се стремим към пълностоен живот.
  • Той е пълностоен член на екипа.
(хранене)
  • Децата се нуждаят от пълностойно хранене за правилен растеж.

Антоними на пълностоен

Как се пише пълностоен

Грешни изписвания: пълностойн, палностоен, пълнустоен, пълностуен

Във формата за м.р. ед.ч. окончанието е -ен. Буквата й се появява само във формите за ж.р. (пълностойна), ср.р. (пълностойно) и мн.ч. (пълностойни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълна + стойност
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'пълна' и съществителното 'стойност' със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълностоен заместител
  • пълностоен живот
  • пълностойна храна

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.