Dumite-BG – онлайн речник за българския език

първичен

[pɐrˈvit͡ʃɛn]
Ударение
първи́чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пър-ви-чен
Род
мъжки
Мн. число
първични
Докладвай грешка в описанието

Как се пише първичен

Грешни изписвания: пръвичен, парвичен, първйчен
Думата се пише с ър, тъй като в едносричната основна форма 'пръв' гласната е между съгласните, но при промяна на формата се наблюдава подвижно 'ъ' (метатеза на ликвидите). В случая следва правилото за проверка: ако в друга форма гласната изпада (няма такава тук) или се мести. Тук коренът е 'първ-'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пьрвъ
Произлиза от старобългарската дума 'пьрвъ' (пръв), която има индоевропейски корен *per- (пред, преди). Наставката '-ичен' указва произход или свойство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • първичен инстинкт
  • първичен преглед
  • първичен източник
  • първичен сектор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.