пътен
[ˈpɤtɛn]
пътен значение:
Какво е пътен? Който се отнася до път, пътуване или движение по пътищата.
1. (транспорт) Който се отнася до път, пътуване или движение по пътищата.
2. (бит) Който е предназначен за употреба по време на пътуване.
- Ударение
- пъ̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъ-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пътни
Примери за използване на пътен
(транспорт)
- Шофьорът не видя поставения пътен знак.
- Всички участници в движението трябва да спазват пътните правила.
(бит)
- Взех си само най-необходимото в пътната чанта.
- Пътните разноски се поемат от работодателя.
Синоними на пътен
Как се пише пътен
Грешни изписвания: пътън, патен
Прилагателното име се пише с 'ен', а не с 'ън'. Проверка: пътна, пътно (гласната 'е' изпада).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫть
Произлиза от старобългарската дума 'пѫть' (път) + суфкис '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пътен знак
- пътен лист
- пътна обстановка
- пътна помощ
- пътен възел
- пътна врата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
