пътеуказател
[pɤteukɐˈzatɛl]
пътеуказател значение:
Какво е пътеуказател? Табела, знак или стълб, който показва посоката и разстоянието до определени населени места или обекти.
1. (транспорт) Табела, знак или стълб, който показва посоката и разстоянието до определени населени места или обекти.
2. (литература) Справочна книга с описания на маршрути, забележителности и полезна информация за туристи (по-рядка употреба, по-често 'пътеводител').
- Ударение
- пътеуказа̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъ-те-у-ка-за-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пътеуказатели
Примери за използване на пътеуказател
(транспорт)
- На кръстовището липсваше пътеуказател и те се объркаха.
- Следвахме старите дървени пътеуказатели в планината.
(литература)
- Купих си пътеуказател за манастирите в България.
Синоними на пътеуказател
- табела, указател, знак, пътеводител, гид
Как се пише пътеуказател
Грешни изписвания: пътепоказател, пътоуказател, патеуказател, пътеоказател, пътеукъзател, пътеуказътел
Сложната дума се образува със съединителна гласна е, а не 'о', поради морфологични особености на първата основа (път).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път + указател
Сложно съществително, образувано от 'път' и 'указател' със съединителна гласна 'е' (поради мекостта на старата основа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- туристически пътеуказател
- пътен пътеуказател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
