Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пътнически

[ˈpɤtnit͡ʃɛski]

пътнически значение:

Какво е пътнически? Който е предназначен за превоз на хора (пътници), а не на товари.

1. (транспорт) Който е предназначен за превоз на хора (пътници), а не на товари.
2. (общо) Който принадлежи на или е свойствен за пътник.
Ударение
пъ̀тнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
път-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
пътнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пътнически

(транспорт)
  • Пътническият влак закъснява с десет минути.
  • Този самолет извършва само пътнически полети.
(общо)
  • Носеше голям пътнически сак на рамо.
  • В него се пробуди старият пътнически дух.

Синоними на пътнически

Антоними на пътнически

Как се пише пътнически

Грешни изписвания: пътничесски, пътнички, пътнишки
Проверка за правопис се прави чрез думата, от която произлиза: пътник -> пътнически. Звукът 'к' от корена преминава в 'ч' пред наставката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫть
Произлиза от съществителното 'пътник', което е производно на 'път' (старобългарски пѫть). Наставката '-ески' оформя значението на принадлежност или предназначение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пътнически влак
  • пътнически превози
  • пътнически самолет
  • пътнически кораб

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.