Dumite-BG – онлайн речник за българския език

работнически

[rɐˈbɔtnit͡ʃɛski]

работнически значение:

Какво е работнически? Който се отнася до работниците като социална класа или група; присъщ на работниците.

1. (социология) Който се отнася до работниците като социална класа или група; присъщ на работниците.
2. (пряко) Предназначен за работници (напр. облекло, стол, транспорт).
Ударение
рабо̀тнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ра-бот-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
работнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на работнически

(социология)
  • В началото на века се организират масови работнически стачки.
  • Той произхождаше от бедно работническо семейство.
(пряко)
  • Всички служители трябва да носят специални работнически дрехи в цеха.
  • Работническият стол предлагаше евтина и топла храна.

Синоними на работнически

Антоними на работнически

Как се пише работнически

Грешни изписвания: ръботнически, рабутнически, работнйчески, работническй
Думата се образува от основата работник и наставката -ески, при което к преминава в ч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:работа (rabota)
Произлиза от 'работник' (човек, който работи), което е производно на общославянския корен за тежък труд, робство (в стария смисъл), а по-късно – работа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • работническа класа
  • работническо движение
  • работническа заплата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.