разбунване
[rɐzˈbunvɐnɛ]
разбунване значение:
Какво е разбунване? Разбунване е действие, характеризиращо се с активно противопоставяне, бунт или вълнение, често свързано с недоволство от определени условия или ситуации. То може да се отнася до социални, политически или лични конфликти, при които група или индивид изразяват недоволство и желание за промяна. В по-широк смисъл думата може да обозначава и състояние на вътрешно разстройство или вълнение.
1. Разбунване е действие, характеризиращо се с активно противопоставяне, бунт или вълнение, често свързано с недоволство от определени условия или ситуации. То може да се отнася до социални, политически или лични конфликти, при които група или индивид изразяват недоволство и желание за промяна. В по-широк смисъл думата може да обозначава и състояние на вътрешно разстройство или вълнение.
- Ударение
- разбу̀нване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бун-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Род
- среден
- Мн. число
- разбунвания
Форми на думата разбунване 3
- разбунвания
- разбунването
- разбунванията
Как се пише разбунване
Грешни изписвания: разбунтваме, ръзбунване, разбонване, разбунвъне
Пише се с 'з' в представката (раз-) и 'н' в корена, без вметнато 'т' (не е разбунТване, макар да идва от бунТ, глаголът е разбунвам).
Етимология
Произход:Немски/Полски (през руски)
Оригинална дума:Bund
Коренът 'бунт' навлиза в българския език вероятно през руски или полски, произлизайки от немското 'Bund' (съюз). Формата е отглаголно съществително от 'разбунвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разбунване на духовете
- разбунване на народа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.