Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разбуням

[rɐzˈbuɲɐm]

разбуням значение:

Какво е разбуням? Подтиквам към бунт, неподчинение или размирици; възбуждам недоволство сред група хора.

1. (обществено) Подтиквам към бунт, неподчинение или размирици; възбуждам недоволство сред група хора.
2. (преносно/литературно) Нарушавам спокойствието на нещо (сън, тишина, душа); предизвиквам силно вълнение или тревога.
Ударение
разбу̀ням
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-бу-ням
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
разбуня
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разбуням

(обществено)
  • Ораторът се опитваше да разбуням тълпата с пламенни слова.
  • Слуховете започнаха да разбуням населението.
(преносно/литературно)
  • Вятърът разбуням морето и вълните ставаха огромни.
  • Споменът продължаваше да разбуням душата му дълго време.

Антоними на разбуням

Как се пише разбуням

Грешни изписвания: разбоням, ръзбуням
Пише се с 'у' (от бунт). Префиксът е 'раз-', тъй като коренът започва със звучна съгласна 'б'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:боунъ / бунт
Произлиза от корена, свързан с 'бунт', 'бунтувам'. Префиксът 'раз-' указва начало или разпространение на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разбуням духовете
  • разбуням кошера
  • разбуням народа
Фразеологизми:
  • разбуням духовете

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.