разбягване
[razˈbʲaɡvanɛ]
разбягване значение:
Какво е разбягване? Действието на хора или животни, които бягат в различни посоки, отдалечавайки се един от друг.
1. (Пряко) Действието на хора или животни, които бягат в различни посоки, отдалечавайки се един от друг.
2. (Техника / Статистика) Отклонение на стойности, параметри или механични елементи от обща ос или средна стойност; дивергенция.
- Ударение
- разбя̀гване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бяг-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разбягвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на разбягване
(Пряко)
- При вида на лъва настъпи паническо разбягване на стадото.
- Внезапният дъжд предизвика бързо разбягване на тълпата.
(Техника / Статистика)
- Наблюдава се разбягване в показателите на двата датчика.
- Регулирането предотвратява разбягването на предните колела.
Синоними на разбягване
Антоними на разбягване
Как се пише разбягване
Грешни изписвания: разбегване, разбягвъне, ръзбягване
Пише се с я (променливо я), тъй като в глагола разбягвам ударението пада върху корена, но сричката остава широка. При членуване или множествено число (разбягвания) 'я'-то се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бяг
От глагола 'разбягвам се'. Съдържа представка 'раз-' (движение в различни посоки) и корен 'бяг' (от старобългарски бѣгъ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- паническо разбягване
- разбягване на колелата
- разбягване на честотите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
