Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разведчик

[rɐzˈvɛtʃik]

разведчик значение:

Какво е разведчик? Военнослужещ, който извършва разузнаване; изпратен да събира сведения за противника или местността.

1. (Военно дело) Военнослужещ, който извършва разузнаване; изпратен да събира сведения за противника или местността.
Ударение
развѐдчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-вед-чик
Род
мъжки
Мн. число
разведчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разведчик

(Военно дело)
  • Групата разведчици се върна с ценна информация за разположението на врага.
  • Като млад войник той е служил като полкови разведчик.

Синоними на разведчик

Как се пише разведчик

Грешни изписвания: разветчик, расведчик, ръзведчик, разведчйк

Проверка за звучност: думата идва от 'веда' (знам), затова се пише с д пред беззвучната 'ч'. Пише се с представка раз-.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:разведчик
Директна заемка от руски език, произлизаща от глагола „разведать“ (да разузная, да науча).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военен разведчик
  • група разведчици

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.