развълнуване
[rɐzvɤlˈnuvɐnɛ]
развълнуване значение:
Какво е развълнуване? Състояние на силна емоционална възбуда, притеснение или душевна тревога; процесът на изпадане в такова състояние.
1. (психология) Състояние на силна емоционална възбуда, притеснение или душевна тревога; процесът на изпадане в такова състояние.
2. (пряко) Привеждане на водна повърхност в движение; образуване на вълни (по-рядка употреба като отглаголно съществително за действие).
- Ударение
- развълну̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-въл-ну-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- развълнувания
Примери за използване на развълнуване
(психология)
- Развълнуването на публиката бе видимо след края на спектакъла.
- Опита се да скрие своето развълнуване, но гласът му трепереше.
(пряко)
- Внезапният вятър доведе до силно развълнуване на морето.
Синоними на развълнуване
Антоними на развълнуване
Как се пише развълнуване
Грешни изписвания: развълнувание, развалнуване, ръзвълнуване, развълноване, развълнувъне
Думата завършва на -ане, което е стандартното окончание за отглаголни съществителни от глаголи на -ам (развълнувам). Пише се с ъ (вълна).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вълна
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'развълнувам', който произлиза от корена 'вълна' (старобългарски 'вльна').
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно развълнуване
- душевно развълнуване
- общо развълнуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
