Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разговорник

[razɡoˈvornik]

разговорник значение:

Какво е разговорник? Справочна книга, съдържаща често употребявани думи и фрази на чужд език с превод, предназначена да улесни общуването на начинаещи или туристи.

1. (литература/туризъм) Справочна книга, съдържаща често употребявани думи и фрази на чужд език с превод, предназначена да улесни общуването на начинаещи или туристи.
Ударение
разгово'рник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-го-вор-ник
Род
мъжки
Мн. число
разговорници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разговорник

(литература/туризъм)
  • Купих си българо-италиански разговорник преди екскурзията до Рим.
  • С помощта на разговорника успях да си поръчам храна в ресторанта.

Синоними на разговорник

Как се пише разговорник

Грешни изписвания: разговорниг, ръзговорник, разгуворник, разговурник, разговорнйк
Проверка на крайната съгласна се прави чрез формата за множествено число: разговорник -> разговорници (не 'ги').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:говор
Произлиза от съществителното 'разговор' + суфикс '-ник', обозначаващ предмет/помагало.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • туристически разговорник
  • джобен разговорник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.