разговоря
[rɐzɡoˈvɔrʲɐ]
разговоря значение:
Какво е разговоря? Успявам да накарам някого да започне да говори, да прекъсне мълчанието си или да стане по-общителен.
1. (общо) Успявам да накарам някого да започне да говори, да прекъсне мълчанието си или да стане по-общителен.
2. (архаично/диалектно) Утешавам, развеселявам някого чрез приказки.
- Ударение
- разговоря'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- раз-го-во-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- разговарям (несвършен вид)
Примери за използване на разговоря
(общо)
- Трудно беше да го разговоря, защото беше много срамежлив.
(архаично/диалектно)
- Бабата се опитваше да разговоря плачещото дете с приказки.
Синоними на разговоря
Антоними на разговоря
Как се пише разговоря
Грешни изписвания: разговаря, ръзговоря, разгуворя, разговуря
Внимавайте с ударението и видовата двойка. Разговоря' (свършен вид) срещу разгова'рям (несвършен вид).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говор
Образуван от представка 'раз-' (усилващо или начинателно значение) и корен 'говор'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
