Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разкача

[rɐskɐˈt͡ʃa]

разкача значение:

Какво е разкача? Отделям нещо, което е било закачено, прикачено или свързано; откачам съставните части.

1. (техника) Отделям нещо, което е било закачено, прикачено или свързано; откачам съставните части.
2. (разговорно) Предизвиквам силно раздразнение, гняв или лудост у някого (често се използва в изрази като 'ще ме разкачи').
Ударение
разкача́
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-ка-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
разкача се
Видова двойка
разкачвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разкача

(техника)
  • Механикът успя да разкача ремаркето от влекача.
  • Трябва да разкача кабелите преди ремонта.
(разговорно)
  • Този постоянен шум накрая ще ме разкачи.

Антоними на разкача

Как се пише разкача

Грешни изписвания: разкъча, ръзкача
Представката е раз- (пред беззвучната 'к' се запазва 'з', не става 'с').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кача
Префикс 'раз-' (за разделяне/премахване) + 'кача' (закачам). В преносното значение е свързано с 'откача' (полудявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разкача буксите
  • разкача вагоните

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.