разквартируване
[razkvartiˈruvanɛ]
разквартируване значение:
Какво е разквартируване? Действието по настаняване на войски или групи хора по квартири (жилища), обикновено временно.
1. (военно дело) Действието по настаняване на войски или групи хора по квартири (жилища), обикновено временно.
- Ударение
- разквартиру'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-квар-ти-ру-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разквартирувания
Примери за използване на разквартируване
(военно дело)
- Заповедта за разквартируване на полка в селото дойде внезапно.
- Местните жители помагаха при разквартируването на бежанците.
Синоними на разквартируване
Антоними на разквартируване
Как се пише разквартируване
Грешни изписвания: разквартироване, ръзквартируване, разквъртируване, разквартйруване, разквартирувъне
Думата запазва 'у' в суфикса '-увам'/' -уване', характерен за глаголи, заети чрез руски или немски (срв. командвам/командировам, но тук формата е утвърдена като разквартирувам).
Етимология
Произход:Немски/Руски
Оригинална дума:Quartier / разквартировать
Отлагателно съществително от глагола 'разквартирувам'. Коренът е 'квартира' (от нем. Quartier), с представка 'раз-' (разпределение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- план за разквартируване
- принудително разквартируване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
