разколебаване
[rɐzkolɛˈbavɐnɛ]
разколебаване значение:
Какво е разколебаване? Процесът на внасяне на съмнение, неувереност или нерешителност у някого; нарушаване на увереността.
1. (психология) Процесът на внасяне на съмнение, неувереност или нерешителност у някого; нарушаване на увереността.
- Ударение
- разколеба̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-ко-ле-ба-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разколебавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на разколебаване
(психология)
- Целта на пропагандата беше пълното разколебаване на противника.
- Усети се леко разколебаване в гласа ѝ, докато отговаряше.
Синоними на разколебаване
Антоними на разколебаване
Как се пише разколебаване
Грешни изписвания: расколебаване, разкулебаване, ръзколебаване, разколебъване, разколебавъне
Пише се с з в представката раз-. Коренът съдържа ударено а в суфикса.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:колебая
Отглаголно съществително име от 'разколебавам'. Коренът 'колеба' е от славянски произход, свързан с люлеене, клатушкане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- временно разколебаване
- разколебаване на доверието
- в момент на разколебаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
