Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разкрещяване

[rɐskrɛʃˈtʲavɐnɛ]

разкрещяване значение:

Какво е разкрещяване? Започване на силно, неприлично или гневно викане от един или много хора.

1. (пряко) Започване на силно, неприлично или гневно викане от един или много хора.
Ударение
разкрещя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-кре-щя-ва-не
Род
среден
Мн. число
разкрещявания
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разкрещяване

(пряко)
  • Неочакваното разкрещяване на тълпата изплаши полицаите.
  • Тя не понесе неговото грубо разкрещяване и напусна стаята.

Синоними на разкрещяване

Антоними на разкрещяване

Как се пише разкрещяване

Грешни изписвания: раскрещяване, разкрещаване, ръзкрещяване, разкрещявъне

Пише се с я след 'щ' под ударение. Думата съдържа групата щ (щт).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крещ
От глагола 'разкрещя се'. Коренът е свързан със звукоподражание на вик/крясък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • истерично разкрещяване
  • внезапно разкрещяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.