разкънтяване
[rɐskɐnˈtʲavɐnɛ]
разкънтяване значение:
Какво е разкънтяване? Изпълване на пространство със силен, екотен звук или ехо.
1. (акустика) Изпълване на пространство със силен, екотен звук или ехо.
- Ударение
- разкънтя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-кън-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разкънтявания
Примери за използване на разкънтяване
(акустика)
- Разкънтяването на камбаните се чуваше в цялата долина.
- В празната зала всяка стъпка водеше до разкънтяване.
Антоними на разкънтяване
Как се пише разкънтяване
Грешни изписвания: раскънтяване, разкантяване, ръзкънтяване, разкънтявъне
Представката се пише раз- (морфологичен принцип), въпреки че при изговор се чува 'с' пред 'к'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
От глагола 'разкънтявам'. Коренът 'кън' е звукоподражателен за звънтящ звук.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
