Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разлъка

[rɐzˈɫɤkɐ]

разлъка значение:

Какво е разлъка? Раздяла с близък човек, обикновено придружена с тъга или за дълъг период от време.

1. (емоционално / поетично) Раздяла с близък човек, обикновено придружена с тъга или за дълъг период от време.
2. (остаряло) Прекъсване на отношения, развод.
Ударение
разлъ̀ка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-лъ-ка
Род
женски
Мн. число
разлъки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разлъка

(емоционално / поетично)
  • Тежката разлъка сломи сърцето ѝ.
  • Годините на разлъка не изтриха спомена за нея.
(остаряло)
  • Дойде време за окончателна разлъка между съпрузите.

Синоними на разлъка

Антоними на разлъка

Как се пише разлъка

Грешни изписвания: разлака, ръзлъка
Коренната гласна е ъ (от старобългарски голям ер/юс), не 'а'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:раз + лъчити
От глагола 'лъча' (отделям, разделям) с представка 'раз-'. Сродна със старославянски корени за отделяне.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тежка разлъка
  • дълга разлъка
  • часът на разлъката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.