Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разлютено

[razlju'tɛno]

разлютено значение:

Какво е разлютено? По начин, изразяващ силен гняв, ярост или раздразнение.

1. (пряко) По начин, изразяващ силен гняв, ярост или раздразнение.
Ударение
разлютѐно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
раз-лю-те-но
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разлютено

(пряко)
  • Кучето лаеше разлютено срещу непознатия.
  • Той отговори разлютено на несправедливите обвинения.

Синоними на разлютено

Антоними на разлютено

Как се пише разлютено

Грешни изписвания: разлютенно, ръзлютено, разлютену
Думата се пише с едно н. Като наречие, образувано от причастие на -ен, то следва правописа на формата за среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лют
Произлиза от миналото страдателно причастие на глагола 'разлютя' (правя някого лют, ядосан), което е преминало в наречие. Коренът 'лют' е със старобългарски произход (*ljutъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • викам разлютено
  • споря разлютено
  • гледам разлютено

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.