Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разоблича

[ra.zo.bliˈt͡ʃa]

разоблича значение:

Какво е разоблича? Разкривам истинската (обикновено негативна) същност, действия или намерения на някого; изваждам наяве скрита истина или лъжа.

1. (общо) Разкривам истинската (обикновено негативна) същност, действия или намерения на някого; изваждам наяве скрита истина или лъжа.
Ударение
разоблича̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ра-зо-бли-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
разобличавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разоблича

(общо)
  • Журналистът успя да разоблича корумпирания политик.
  • Фактите ще те разобличат пред всички.

Синоними на разоблича

Антоними на разоблича

Как се пише разоблича

Грешни изписвания: разоблеча, ръзоблича, разублича, разоблйча
Пише се с и (от 'лик', 'облик'), а не с 'е' (няма общо с 'облека'/'съблека').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:облик / лице
Свързано със старобългарски корени. Префикс 'раз-' (отмяна/премахване) + корен, свързан с 'облик' или 'лице'. Буквално: да свалиш маската/лицемерието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разоблича лъжа
  • разоблича престъпник
  • разоблича конспирация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.