разприказване
[rɐspriˈkazvɐnɛ]
разприказване значение:
Какво е разприказване? Въвличане на някого в разговор; предразполагане на някого да започне да говори свободно.
1. (общо) Въвличане на някого в разговор; предразполагане на някого да започне да говори свободно.
2. (възвратно) Състояние, при което човек се увлича в говорене и споделя повече от предвиденото или говори продължително.
- Ударение
- разприка̀зване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-при-каз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разприказвания
Примери за използване на разприказване
(общо)
- Трудното беше самото разприказване на свидетеля, след това той сам разказа всичко.
(възвратно)
- След второто питие настъпи едно голямо разприказване на старите приятели.
Синоними на разприказване
Антоними на разприказване
Как се пише разприказване
Грешни изписвания: расприказване, разпреказване, ръзприказване, разпрйказване, разприкъзване, разприказвъне
Пише се с и в 'при-', тъй като това е представка. Основната представка е раз-.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:каз
От глагола 'приказвам', който е производен на корена *kaz- (казвам, показвам). Представката 'раз-' придава значение на отпускане в говора или споделяне на информация.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
