Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разпъждане

[rɐsˈpɤʒdɐnɛ]

разпъждане значение:

Какво е разпъждане? Действието по прогонване на хора или животни в различни посоки; разгонване на група.

1. (пряко) Действието по прогонване на хора или животни в различни посоки; разгонване на група.
Ударение
разпъ̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-пъж-да-не
Род
среден
Мн. число
разпъждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разпъждане

(пряко)
  • Полицаите предприеха разпъждане на незаконно събралата се тълпа.
  • Кучето се втурна за разпъждане на овцете.

Синоними на разпъждане

Антоними на разпъждане

Как се пише разпъждане

Грешни изписвания: распъждане, разпъждани, ръзпъждане, разпаждане, разпъждъне
Пише се с ж (от глагола 'пъдя', където 'д' преминава в 'жд' при несвършен вид на -а-). Гласната в корена е ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поудити
От глагола 'пъдя' (гоня). Старобългарският корен е свързан с идеята за плашене и прогонване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разпъждане на облаците (прен.)
  • насилствено разпъждане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.