разруха
[rɐzˈruxɐ]
разруха значение:
Какво е разруха? Състояние на пълен упадък, унищожение или разпадане (на сгради, икономика, общество).
1. (общо) Състояние на пълен упадък, унищожение или разпадане (на сгради, икономика, общество).
- Ударение
- разрỳха
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-ру-ха
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на разруха
(общо)
- След войната в страната цареше пълна разруха.
- Старата къща беше изоставена и потънала в разруха.
Антоними на разруха
Как се пише разруха
Грешни изписвания: разроха, ръзруха
Пише се с 'у' в корена (от руша), а не с 'о'. Представката е 'раз-', тъй като коренът започва със звучен съгласен 'р'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:руша
Отглаголно съществително от 'разруша' (представка раз- + руша). Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- икономическа разруха
- морална разруха
- пълна разруха
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
