разсъдъчност
[rɐsˈsɤdɐtʃnost]
разсъдъчност значение:
Какво е разсъдъчност? Качество на човек или постъпка, характеризиращо се с преобладаване на логиката, разума и трезвата преценка над чувствата и емоциите.
1. (Психология) Качество на човек или постъпка, характеризиращо се с преобладаване на логиката, разума и трезвата преценка над чувствата и емоциите.
- Ударение
- разсъдъ̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-съ-дъч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на разсъдъчност
(Психология)
- Тя прояви завидна разсъдъчност в критичната ситуация.
- В поезията му липсва емоция, цари суха разсъдъчност.
Синоними на разсъдъчност
Антоними на разсъдъчност
Как се пише разсъдъчност
Грешни изписвания: разсъдачност, разсъдъчнос, ръзсъдъчност, разсадъчност, разсъдъчнуст
Пише се с две 'ъ' – в корена и в наставката (проверка: разсъдък).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разсъдък
Произлиза от прилагателното 'разсъдъчен', което идва от 'разсъдък' (способност за логическо мислене).
Употреба
Чести словосъчетания:
- студена разсъдъчност
- излишна разсъдъчност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
