Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разточителка

[raztoˈt͡ʃitɛlkɐ]

разточителка значение:

Какво е разточителка? Жена, която харчи пари или използва ресурси неразумно, прекомерно и без сметка.

1. (пряко) Жена, която харчи пари или използва ресурси неразумно, прекомерно и без сметка.
Ударение
разточѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-то-чи-тел-ка
Род
женски
Мн. число
разточителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разточителка

(пряко)
  • Тя беше известна разточителка и бързо похарчи наследството си.
  • Не бъди такава разточителка с времето си.

Антоними на разточителка

Как се пише разточителка

Грешни изписвания: расточителка, ръзточителка, разтучителка, разточйтелка
Пише се със 'з' (представка раз-), защото следващият съгласен звук 'т' е беззвучен, но по морфологично правило представката 'раз-' се запазва пред 'т', 'к', 'п', 'ф', 'х', 'ц', 'ч', 'ш', 'щ' само ако ударението не пада върху нея (в съвременния език правилото е фонетично, но тук 'з' се запазва по традиция в корена 'точ'). Всъщност правилото е: представката е раз- пред звучни съгласни и гласни, и рас- пред беззвучни (напр. разходка, но разточител е изключение или по-скоро се подчинява на исторически правопис в някои източници, но съвременната норма е разточител).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:расточити
Произлиза от глагола 'разточа' (да разлея, да разпилея). Наставката '-ка' оформя деец от женски род спрямо мъжката форма 'разточител'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма разточителка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.