разхищаване
[rɐsxi'ʃtavɐne]
разхищаване значение:
Какво е разхищаване? Разхищаване е процесът на разпределение на ресурси, обикновено финанси, между различни групи или индивиди, като се цели максимизиране на ползата или печалбата. Във финансовия контекст разхищаването означава разпределение на ресурси, като пари, стоки или услуги, между различни лица или групи. В социалния контекст разхищаването може да означава разпределение на ресурси, като време, внимание или усилия, между различни дейности или цели.
1. Разхищаване е процесът на разпределение на ресурси, обикновено финанси, между различни групи или индивиди, като се цели максимизиране на ползата или печалбата. Във финансовия контекст разхищаването означава разпределение на ресурси, като пари, стоки или услуги, между различни лица или групи. В социалния контекст разхищаването може да означава разпределение на ресурси, като време, внимание или усилия, между различни дейности или цели.
- Ударение
- разхища̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-хи-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разхищавания
- Вид
- несвършен
Как се пише разхищаване
Грешни изписвания: разхиштаване, расхищаване, ръзхищаване, разхйщаване, разхищъване, разхищавъне
Представката е раз-, тъй като коренът започва със звучна съгласна или гласна (тук 'х' е беззвучна, но правилото за 'з' пред 'х' се запазва исторически в морфологичния правопис). Буквата щ замества звуковата комбинация 'шт'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хытити
От глагола 'разхищавам'. Коренът е свързан със старобългарския 'хытити' (грабя, крада), откъдето идва и 'хищник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разхищаване на средства
- разхищаване на време
- разхищаване на енергия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
