разхищаване
[rɐsxi'ʃtavɐne]
- Ударение
- разхища̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-хи-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разхищавания
- Вид
- несвършен
Как се пише разхищаване
Грешни изписвания: разхиштаване, расхищаване, ръзхищаване, разхйщаване, разхищъване, разхищавъне
Представката е раз-, тъй като коренът започва със звучна съгласна или гласна (тук 'х' е беззвучна, но правилото за 'з' пред 'х' се запазва исторически в морфологичния правопис). Буквата щ замества звуковата комбинация 'шт'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хытити
От глагола 'разхищавам'. Коренът е свързан със старобългарския 'хытити' (грабя, крада), откъдето идва и 'хищник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разхищаване на средства
- разхищаване на време
- разхищаване на енергия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
