ракита
[rɐˈkitɐ]
ракита значение:
Какво е ракита? Вид върба (Salix purpurea), която обикновено расте като храст край реките и чиито гъвкави, червеникави клони се използват за плетене на кошници и други изделия.
1. (ботаника) Вид върба (Salix purpurea), която обикновено расте като храст край реките и чиито гъвкави, червеникави клони се използват за плетене на кошници и други изделия.
2. (пряко) Отрязаните пръчки от този храст, използвани като материал за плетене.
- Ударение
- ракѝта
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-ки-та
- Род
- женски
- Мн. число
- ракити
Примери за използване на ракита
(ботаника)
- Край реката гъсто бе израсла млада ракита.
- Кошницата беше изплетена от белена ракита.
(пряко)
- Той накисна сноп ракита, за да омекне преди плетенето.
Синоними на ракита
Как се пише ракита
Грешни изписвания: ракитъ, Ръкита, Ракйта
Думата се изписва с 'а' в края – съществително име от женски род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рокита
Произлиза от старобългарската дума *рокита. Сродна е със сръбското и хърватското 'ракита', руското 'ракита', литовското 'rakìtis'. Коренът се свързва с идеята за гъвкавост, плетене или храст, растящ край вода.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гъста ракита
- плетена ракита
- мебел от ракита
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
