Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ралник

[ˈraɫnik]

ралник значение:

Какво е ралник? Желязната заострена част на ралото, която разрязва почвата при оран; лемеж.

1. (земеделие) Желязната заострена част на ралото, която разрязва почвата при оран; лемеж.
Ударение
ра'лник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рал-ник
Род
мъжки
Мн. число
ралници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ралник

(земеделие)
  • Ковачът наостри ралника, за да върви по-леко оранта.
  • Ралникът се заби дълбоко в чернозема.

Синоними на ралник

Как се пише ралник

Грешни изписвания: раллник, ралнек, рълник, ралнйк
Думата се пише с а в корена и завършва на наставката -ник. Проверка за гласната в наставката може да се направи чрез формата за множествено число: ралници (чува се ясно 'и').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орало
Произлиза от съществителното 'рало' (оръдие за оран) с добавяне на суфикса '-ник', обозначаващ част от предмета. Коренът е със славянски произход, свързан с глагола 'ора'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остър ралник
  • железен ралник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.