ранкинг
[ˈrankiŋk]
ранкинг значение:
Какво е ранкинг? Подреждане или класиране на обекти, хора или организации в списък според определени критерии за качество, успех или постижения.
1. (статистика) Подреждане или класиране на обекти, хора или организации в списък според определени критерии за качество, успех или постижения.
- Ударение
- рàнкинг
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ран-кинг
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ранкинги
Примери за използване на ранкинг
(статистика)
- Университетът се изкачи в световния ранкинг на висшите училища.
- Сайтът загуби позиции в ранкинга на търсачките.
Как се пише ранкинг
Грешни изписвания: ранккинг, рейтинг, рънкинг, ранкйнг
Думата завършва на -инг, характерно за английски отглаголни съществителни. При членуване: ранкингът.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:ranking
Директна заемка от английското 'ranking', произлизащо от 'rank' (ред, чин, ранг). Навлязла в българския език в края на XX и началото на XXI век, главно в бизнес и спортен контекст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- световен ранкинг
- ранкинг система
- кредитен ранкинг
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
