Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ревнител

[rɛvˈnitɛl]

ревнител значение:

Какво е ревнител? Човек, който ревностно и всеотдайно поддържа някаква идея, кауза, учение или дело; страстен защитник.

1. (книжовно) Човек, който ревностно и всеотдайно поддържа някаква идея, кауза, учение или дело; страстен защитник.
Ударение
ревнѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рев-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
ревнители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ревнител

(книжовно)
  • Той беше известен като голям ревнител на чистотата на българския език.
  • Ревнителите на вярата често са готови на саможертва.

Антоними на ревнител

Как се пише ревнител

Грешни изписвания: ривнител, ревнитал, ревнйтел
Думата се пише с е в първата сричка (проверка с 'ревност'). Завършва на -тел (наставка за лице).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рьвьнь
От корена за 'ревност', 'рвение' + наставка за деятел '-тел'. Свързано с църковнославянската традиция.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ревнител на вярата
  • ревнител на правдата
  • ревнител на просвещението

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.