Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ревност

[ˈrɛvnost]

ревност значение:

Какво е ревност? Мъчително чувство на съмнение във верността на любим човек или страх от загуба на внимание/любов в полза на друг.

1. (психология) Мъчително чувство на съмнение във верността на любим човек или страх от загуба на внимание/любов в полза на друг.
2. (книжовно / остаряло) Голямо усърдие, старание и плам при изпълнение на някаква работа или дълг.
Ударение
рѐвност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рев-ност
Род
женски
Мн. число
ревности (рядко, обикновено само ед.ч.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ревност

(психология)
  • Сцените на ревност разрушиха връзката им.
  • Тя изпитваше скрита ревност към успехите на колегата си.
(книжовно / остаряло)
  • Той се захвана с работата с неподозирана ревност.
  • Служеше на отечеството с чест и ревност.

Как се пише ревност

Грешни изписвания: ревнос, ревнуст

Думата завършва на -ст. При членуване се запазва 'т' – ревността.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рьвьнъ
Старобългарска дума, свързана с корена за 'рева' (викам силно) или от корен, означаващ 'устрем, бързина'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болезнена ревност
  • сцена на ревност
  • професионална ревност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.