редица
[rɛˈdit͡sɐ]
редица значение:
Какво е редица? Съвкупност от хора или предмети, разположени един до друг в права линия.
1. (общо) Съвкупност от хора или предмети, разположени един до друг в права линия.
2. (преносно) Последователност от явления, събития или факти; поредица.
3. (математика) Функция, дефинирана върху множеството на естествените числа; последователност от елементи, подредени по определен закон.
- Ударение
- редѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ди-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- редици
Примери за използване на редица
(общо)
- Войниците бяха строени в дълга редица.
- Пред нас се откри редица от планински върхове.
(преносно)
- Изложени бяха редица аргументи в подкрепа на тезата.
- Редица обстоятелства попречиха на пътуването.
(математика)
- Числата на Фибоначи образуват безкрайна редица.
- Аритметична прогресия е частен случай на числова редица.
Как се пише редица
Грешни изписвания: ридица, редйца
Думата се пише с е в първата сричка. Проверява се с думата ред, където гласната е под ударение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:редъ
Образувано от корена 'ред' (порядък, линия) с наставката '-ица'. Сродна с думи в други славянски езици, обозначаващи линия или ред.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цяла редица
- предна редица
- числова редица
Фразеологизми:
- в редиците на
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
