редупликация
[rɛdupliˈkat͡sijɐ]
редупликация значение:
Какво е редупликация? Морфологичен процес на пълно или частично удвояване на корена или сричка от думата, използван за граматически цели (напр. образуване на минало време в някои езици) или за усилване на значението.
1. (езикознание) Морфологичен процес на пълно или частично удвояване на корена или сричка от думата, използван за граматически цели (напр. образуване на минало време в някои езици) или за усилване на значението.
2. (генетика) Процес на удвояване на хромозомен сегмент.
- Ударение
- редуплика̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ду-пли-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- редупликации
Примери за използване на редупликация
(езикознание)
- В българския език редупликацията се среща при думи като 'едва-едва' или 'бързо-бързо'.
- В старогръцкия език перфектът се образува чрез редупликация на началната съгласна.
(генетика)
- Генната редупликация е основен механизъм в еволюцията на нови гени.
Синоними на редупликация
Как се пише редупликация
Грешни изписвания: редопликация, редуплйкация, редупликъция, редупликацйя
Пише се с у (редупликация), от латинското duplex.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:reduplicatio
От re- (отново) + duplicare (удвоявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна редупликация
- частична редупликация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
